25 август, 2005г. Пловдив, преди 20 години: Стадионът диша в такт

СТУДЕНИ ДОСИЕТА: 20 ГОДИНИ ОТ ПОСЛЕДНАТА НОЩ НА ГЛАВНИЯ: Слънчака още помни. Морето още пази. А улицата никога не забравя

25 август, 2005г. Пловдив, преди 20 години: Стадионът диша в такт с 15 000 души. Последният съдийски сигнал прорязва въздуха като патрон и трибуните се взривяват. „ Локомотив “ печели против ОФК-Белград в евротурнирите, а Жоро Илиев излиза от тунела с костюм, ушит като че ли от самия Армани и струващ колкото дребен апартамент. Усмивката му е студена, само че погледа парещ като метал.

Очите му светят – освен от успеха, а от чувството за власт.

„ Трябва да се отпразнува “, споделя той на Емил Наков, изпълнителния шеф на тима и остарял другар от Кюстендил. Това не е просто мач. Това е триумфът на човек, който владее територии с едно кимване и със същата лекост може да смачка и министър, и мутра, и певица.

Решено е – празненството е на „ Слънчака “, в „ Буда бар “.

Сепарето на ориста – Слънчев бряг, 23:30 ч.

Слънчев бряг бълбука като голям котел. Дискотеките бълват басове, туристите се леят по алеите, само че в „ Буда бар “ е с напрежение. Всички знаят, че там ще влезе Главният. Гардовете и личния състав приготвят сепарето – място, където никой различен не сяда. Нощта се спуска над морето, въздухът е тежък от очакване. Часът наближава 23:30, слънцето от дълго време е изчезнало зад хоризонта, а неоните на бара трептят, като че ли усещат приближаващото се злополучие.

Сепарето е квалифицирано – черна кожа, лед във ведрата, бутилки шампанско, кристални чаши. Около него – мъже в черни костюми със слушалки и погледи, които режат.

Това не е просто маса – това е престол.

Жоро влиза, костюмът му отразява светлините в лъскавите плотове. Разхожда се сред масите, разисква мача, прегръща остарели другари, поръчва питиета. Всички желаят да му свидлив ръката – като че ли допират самия живот.

А в далечината, на масата певици, мутреси, експроститутки, както и сегашни такива клюкарстват тихичко:

– „ Глория е тук поради него, какво присъединяване има пък тая, в случай че не са парите му… клипът с крокодила… той е платил всичко…, никой не я кани тая да пее вече…виж, че я няма тук, припознала си се, Жоро си е самичък, къде я видя тая надувалка… “

Няма година и нещо откогато 13-ят албум на примата на поп-фолка Глория е на пазара. Албум, отличаващ се от всички предходни творения на певицата. Клиповете – мега съвременни и скъпарски, а частите авторски. Висока класа за която „ ВАИ Холдинг “ заплаща. ВИС-2 заплаща албума, само че спонсорира и нощния живот. Вино, песни и пари – в ъндърграунда всичко е обвързвано.

Тайната връзка сред звездата и Жоро Илиев не е просто любовна случка, това е миг, в който подземният свят непосредствено влиза в поп-фолка – и не просто като почитатели на маса, а като продуценти, спонсори, меценати.

Всички фотоси са персонален списък

Снимка: персонален списък

В тези години съвсем всеки „ огромен “ необут си има певица – едни поддържат връзки с фолк-диви, други финансират клипове, трети ги разкарват с „ Бял мерцедес “ по чалготеките. Но казусът с Глория и Жоро Илиев е легенда. Говори се, че той е платил за целия й албум. Клипът с крокодила – знак на разкош, екзотика и хищна мощ – е обръщение към самия Илиев.

В чалга-средите се знае, че този план е „ визитна картичка “ на тайната им връзката.

Отдавна бизнесът на ВИС-2 има потребност от избелване и Главния не е спирал да пере парите от полузаконни действия, само че постоянно има какво още да се пере. Така, посредством меценатство или спонсорство, част от парите преливат в чалгата и я трансформират в съвременен поп-фолк, а Георги Илиев – в освен това от необут – в икона на една ера, която отеква и в музиката, и в клюките, и в убийствата.

Убийството

Един патрон 22-ри диаметър с патрони „ Стингър “ пробива нощта. Жоро Илиев се сгромолясва на пода пред ужасените погледи на личния състав, гардовете и клиентите. Кръв. Ужас.

ПОСЛЕДВА ТИШИНА, а след нея още веднъж суматоха.

Гардове крещят. Жени пищят. Някой се моли. Друг трепери. Барът се трансформира в сцена от апокалипсис.

Главният лежи, а над него – очите на хората, които единствено преди минути му се усмихваха, в този момент гледат гибелта лице в лице.

В нощта се чуват единствено треперещи шепоти. „ Кой… кой го направи? “ – повтори един от сервитьорите, до момента в който наблюдаваше по какъв начин черните „ БМВ “-та извън стартират да се натрупат, сирените режат въздуха. Минутите се трансформират в часове. Курортът е блокиран.

„ Слънчев бряг “ – най-голямата дискотека на Балканите – се трансформира в полесражение.

Криминалисти ровят в храстите, кучета душат пясъка. Ченгета с фенери, криминалисти, фотографи – всички нахлуват в дребния бар, трансформирал се в център на апокалипсиса. Навсякъде се виждат проверяващи, оглеждат тъмните ъгли, търсят оръжието.

Два дни курортът е окупиран от ченгета, познавач елементи, проверяващи и всички вероятни сили на реда. Два дни Слънчев бряг е под блокада – никой не влиза и излиза. Докато даже морето става безшумно. Хората обаче знаят – тук ври и кипи.

Усърдието на проверяващите служители на реда и следователи най-накрая дава резултат.

На втория ден, малко преди слънцето да си вземе довиждане с морето и деня, един дознател, надалеч от лобното място и Буда бар, в шубраци, които му се костват идентични от непрекъснатото циркулиране в региона и си мисли че вижда за стотен път, проблясва нещо, което притегля погледа му.

Какво да види – дребни лазери, сложени по този начин, че да фиксират траекторията на патроните – професионализъм, който не оставя следи за дилетанти. На третия ден – скъпа, 22-ри диаметър пушка с оптика и тя оставена в храстите, подготвена да убива.

10 дни ще би трябвало да минат още, с цел да изплува и мъртвец във Варненския залив. Патоанатомите ще кажат по-късно по какъв начин е починал. Трупът, изплувал в залива е на руснак, прикован с въжета и тежести. Версията за съветската връзка е първата, която проверяващите обмислят. Вариантът, че руснак е килърът напълно не значи, че руснаци са поръчителите. За криминалистите точно те са значимите.

Георги Илиев има бизнес контакти с Москва, а неофициалните му връзки с съветската мафия са тайнственост, която никой не може да разгърне. Според някои източници, физическият палач е бил премахнат 10 дни след убийството му. Твърди се, че той е бил погубен, с цел да предотврати разкрития за поръчителите на убийството на Главния.

Версии

Слуховете се множат: съветски връзки, войни сред бригади, убийства, непознати физически лица, изпълняващи поръчки. Всяка версия е по-жълта от предходната, всяка по-абсурдна, всяка притегля внимание, всяка с искания за значимост. И всеки човек в България по това време имаше версия. Всеки имаше доктрина. По улиците се шепнеше повече, в сравнение с в кабинетите на следователите. Истината се удави в море от клюки, а сенките танцуват в нощта към този момент 20 години.

Легендите стартират да се описват още преди формалното следствие:

Руската връзка

Една от най-обсъжданите теории е, че убийството на Жоро Илиев е обвързвано с съветски ползи. Според някои източници, той е бил премахнат от сръбски снайперист, нает от съветски кръгове, които желали да укрепят въздействието си в България. Говори се, че поръчителят е извънредно авторитетен човек – от Москва. Други настояват, че Жоро е „ паднал “ поради вътрешни спорове, тъй като е имал проекти да сплоти разнообразни престъпни кланове. Тази версия обаче в никакъв случай не е доказана публично.

Войната сред СИК и ВИС

Международен трафик на опиати и оръжие Това е най-логичната, само че сложна за доказване версия по която се е работи първоначално. Според нея Илиев е премахнат, тъй като се е намесил в канал към Близкия изток в опит да върне въздействието си след убийството на Константин Димитров – Косьо Самоковеца през декември 2003 година в Амстердам. Самоковеца отговаряше точно за контрабандата във ВИС. Освен това Георги Илиев е непосредствен другар на ликвидирания година по-рано Филип Найденов-Фатик, апетитен за един от най-влиятелните хора, контролиращи противозаконния импорт и експорт на артикули през територията на България.

През 2013г проверяват вероятно присъединяване на Васил Арарски – Райко Кръвта. Тогава делото за убийството на Жоро Илиев беше извадено за следващ път от архива. По това време е разрушена групата на пернишките убийци с водач Васил Василев – Бай Васо, татко на Райко Кръвта. Свидетелите са някогашни членове на групировката от миньорския град – Станислав Ангелов-Сиси, Николай Николов-Шатката и Асен Китанов-Психото.

Психото се навърта към така наречен „ Бандата на Чуковете “, свързвана с наследници на Главния. При разпитите към арестите на пернишката тайфа Психото споделя, че персонално Райко Кръвта е умъртвил Георги Илиев.

Причината която той акцентира е, че няколко месеца преди този момент Главния го извикал, с цел да го пита дали има нещо общо с убийството на Васил Горчев-Кьоравия от Благоевград, който беше наместник на ВИС-2 за Югозапада.

Илиев пребил Райко Кръвта в опит да изкопчи признания. За да си отмъсти, пернишкият престъпник почнал да приготвя убийството на Илиев. Това допуска Асен Китанов, както е същинското име на Психото. Преди босът на ВИС-2 да бъде погубен, Райко даже почивал с другари в Слънчев бряг.

48 дни след разстрела и Райко Кръвта е покосен от патрони в родния си град, до момента в който излиза от заведение. Пътищата на Жоро Илиев и Райко Кръвта се преплитат неведнъж, само че той ли е в действителност килърът на Главния…?

Българската Държавна Сигурност – скритата ръка

В някои медийни източници се спекулира, че убийството на Жоро Илиев може да е било осъществено или най-малко подкрепено от българската Държавна Сигурност. Според тези теории, службите са желали да се отърват от авторитетната фигура в подземния свят, която може да е опасност за техните ползи. И Тези изказвания не са подкрепени с съответни доказателства.

Вътрешни спорове във ВАЙ ХОЛДИНГ – битка за завещание

След гибелта на Жоро, се популяризират клюки за вътрешни спорове във ВИС по отношение на наследството и контрола върху бизнеса. Според някои, убийството е резултат от тези спорове, като разнообразни фракции в организацията са се опитвали да поемат контрола. Тези версии още веднъж не са доказани с съответни доказателства.

Локалните бизнеси – конкуренция и възмездие

Според някои източници, убийството на Жоро Илиев може да е обвързвано с конкуренция в локалния бизнес. Твърди се, че той е бил забъркан в спорове с локални бизнесмени, които са желали да се отърват от него. Поредната доктрина която изтича в канала – няма съответни доказателства.

Спекулации или истина?

Медийните източници постоянно са разпространявали разнообразни теории и клюки по отношение на убийството на Жоро Илиев. Някои от тях са твърдяли, че убийството е обвързвано с интернационалните мафиотски структури, до момента в който други са посочвали вътрешни спорове в България като причина.

Тези клюки и теории демонстрират сложността и многопластовостта на случая с убийството на Жоро Илиев. Въпреки напъните на проверяващите органи, истината остава неразбираема и евентуално в никакъв случай няма да бъде изцяло разкрита.

Императорът и Главният

Точно както се случи и при брат му Васил. Показният разстрел единствено възбуди фантазията на улицата, само че съответен доказателствен материал по този начин и не е открит. В подземния свят всеки имаше доктрина за себе си по какъв начин се е стигнало до убийството на Императора – по този начин назоваха братът на Георги Васил Илиев.

А Васил управляваше подземния свят като Император – обективен, хубав, великодушен, само че и безсърдечен. Насилието беше инструмент, а не цел. Жоро, тогава е млад и некомпетентен, потопен в сянката на брат си, учи се да постанова ред, да командва и да оцелява.

За да пристигна оня миг, когато уличните бандити, минали през жестокото учебно заведение на живота, ще израстнат предприемачи с костюми от италиански кроячи, бели якички, само че към момента със сенките на магистралните кражби в очите. Тези сенки ще останат като част от сантименталната легенда, част от тяхната просвета, която по-късно ще диктува усета на музиката, на нощния живот, на бизнеса.

Докато „ Буда бар “ се трансформира в сцена на хаоса, в сянката на нощта се шушукат имена. Хора, в миналото единствено „ побойници от автомагистралата “, в този момент се появяват в скъпи костюми, с бизнес карти и покупко-продажби за милиони – същите ръце, които са вдигали бухалки и желязо, в този момент подават контракти и подписват сметки за строителство. Някои от тях ще могат да си разрешат да залагат по милион $ на футболен мач. Изключителен фен на футбола Георги Илиев ще остане в историята, като първият българин в света, който влиза в подземна Азиатска незаконна букмейкърска къща в средата на 2003г. и залага 1 000 000 шатски $ на коефициент 300 към 1.

Залогът е, че тима му Локомотив Пловдив ще стане първенец на България през сезон 2003-2004г. Азиатците вършат лично следствие, което открива, че Локомотив Пловдив, в никакъв случай не е ставал първенец на България и одобряват залога му от 1 000 000 Щатски долар и дават високият коефициент – 300 към 1.

В края на сезона те са опровергани.

Локомотив Пловдив става първенец на България за първи път в историята си, а азиатците са принудени да изплатят 301 000 000 Щатски долар на Георги Илиев.

Епилог

Георги Илиев, паднал на пода на „ Буда бар “, доста преди съдбовната нощ се е трансформирал в знак на сантименталния преход. Паметта му живее в истории, които се описват безшумно, в сенките. Някои от старите му другари и противници към този момент не са измежду живите. Други носят тежестта на решенията си, осъществени в нощи, сходни на оня финален мач в Пловдив. Всеки роман е комбинация от истина и фикция – приказки за мощ, за изменничества, за пари и въздействие. Улиците на София и Пловдив са територия на борби, боязън и дребни победи. Това са годините, когато властта се пече в огъня на физическата мощ и жестокостта е валута.

Тези години са към този момент в историята, само че името ВИС-2 и Жоро Илиев остана като легенда, която цялостни устите на певици, ченгета, мутри и публицисти.

Легенда, само че също и фантом.

Призрак, който всяка нощ шепне в ушите на враговете и двайсет години по-късно продължава да трансформира сънищата им в кошмари. И по този начин ще бъде до момента в който не пристигна и техният ред да гушнат букета.